Време за четене: 7 мин.

Тай чи изисква 3 основни предпоставки, за да предостави реален напредък на ученика: добър учител, добър ученик и добра практика. Без учител, който да споделя своя опит, напредъкът би бил много бавен, дори бих казал – невъзможен.

От няколко години възстанових заниманията си по Тай чи и в практикуването на това прекрасно бойно изкуство се опитвам да прилагам всичко научено до момента от другите ми занимания. Ще се опитам накратко да наблегна над някои основни положения, които ми помагат при работата ми с учител.

Уважение

Работа с учител в Тай чи
Всяка тренировка в Чън Тай чи чуан започва с уважение към учителите, благодарение на които изкуството е стигнало до нас

Уважението го изнасям „пред скоби“, защото е задължителен елемент, без който нищо друго не е възможно. Това, разбира се, е двустранен процес, но преди да стане такъв, ученикът е активната страна, която да засвидетелства своето уважение към учителя.

Наличието на уважение е и вид смирение, което естествено дава най-добрата настройка на съзнанието на ученика по отношение на трудния процес на учене: едновременно това е доверие в учителя, отваряне на съзнанието към нови неща, които са извън сферата ни на комфорт, засвидетелстване на готовност за отдаденост, която осмисля труда на учителя и е минимална гаранция, че няма да му загубим времето.

Уважението е нужният мост, който ученикът спуска, за да може да достигне до учителя и да му покаже, че е готов за процеса на обучение. Покана, която казва: Аз съм тук, готов съм да следвам Вашите наставления!

Уважението не е само към конкретна личност, а и към всички поколения учители, чрез които знанието стига до ученика.

Безпрекословно подчинение

Тай чи - работа с учител 1
Уважението, което се усеща в майстор Уан, когато говори за своя учител – грандмайстор Чън Джънлей, е пословично. Той го изразява с цялото си тяло.

Отдавна на Запад не живеем в патриархалния морал, който изисква уважение към по-възрастните, както и от чирак към майстор. Този морал е най-близък до конфуцианския морал, който е основата на подчинението пред учителя.

Затова трябва да сме практични и да можем да се фокусираме върху чистите ползи за учителя и ученика от подобен принцип, без да се съобразяваме с церемониалността на установения морал, който има свойството да е закостенял.

Подчинението означава, че имам доверие в компетентността на учителя и следвам всяка негова корекция по възможно най-близкия начин до това, което той е имал предвид. Без да се боря с нея, без да се опитвам да я променям, оспорвам и нагласявам по начин, който ми е най-удобен.

През годините съм бил свидетел на примерите на много хора, които отиват да се учат/да тренират при даден учител, но всъщност правят това, което на тях им е най-удобно, постоянно оспорват получените наставления и в действителност не се развиват. Ако знаеш как дадено нещо се прави по възможно най-добрия начин, защо си отишъл да се учиш?

Буквално следване на наставленията е най-прекият път, който пести много време и води до прогрес!

Търпение

Тай чи - работа с учител 2
Болката в краката и цялото тяло от задържането на правилната позиция, изгражда търпението на ученика

Ученето е най-трудния процес, защото изисква промяна. Работата с учител е предизвикателство за егото, което винаги иска да държи контрола. В противен случай става излишно.

Следването на учител е една от най-трудните и изнервящи дейности! Друга такава дейност е преподаването, защото учителят трябва да се занимава с банда идиотчета, които постоянно правят каквото си знаят, но това е друга тема! 😀 Търпението е шансът на ученика да премине през всички трудни моменти и да извлече максимума от получените уроци.

Имало е много моменти, в които наставленията са противоречели на моментния ми мироглед, настроение и възприятие за света; често физическото натоварване е стигало предела на силите ми и психологическите ми граници; не на последно място, всичко от живота, извън тренировките, не се е случвало по най-добрият начин. Всички изредени обстоятелства водят до множество моменти, в които съм бил изнервен, желанието за тренировка е намалявало, мотивацията ми е липсвала, не съм виждал смисъл в това, което правя.

Това са най-хубавите моменти в практиката! Ако ученикът успешно ги преодолява, което означава, че продължава да практикува, то тогава е научил най-ценните уроци!

Усърдие

Тай чи - работа с учител 3
Всяко пътешествие започва от първата стъпка! На снимката е Грандмайстор Уан Хайдзюн

Когато Тай чи е в сърцето на ученика, тогава той е на верния път. За целта обаче е необходимо известно количество практика. Усърдието означава последователност, всекидневна тренировка, отдаденост, любов към практика или радост от практиката.

Целенасоченият процес по последователно, систематично и търпеливо изграждане на умения – всичко това е усърдието.

Усърдието е монетата, с която заплащаме труда на учителя. То едновременно придава смисъл на нашите и на неговите усилия. В трудните моменти е това, което ни превежда над отчаянието, умората и липсата на мотивация.

Проактивност

Тай чи - работа с учител 4

Или още „умният ученик“. Бих казал, че ученикът е този, който трябва да търси най-добрия учител. Сляпото доверие води до сектантство. Може да изглежда, че това си противоречи на безпрекословното подчинение, но всичко е в тайминга. Буда е казал, че ученикът трябва да се съмнява, да преценява, да мисли, но веднъж изберели ли учител, трябва да му се довери.

Все пак да не забравяме, че и учителите са хора, и те грешат, и те имат трудни моменти, и те се отклоняват от Пътя. Ролята на ученика е да може да преценява, да наблюдава и да не се притеснява да „убие Буда“ т.е. да може да види грешките на своя учител, без да го съди. Състраданието и разбирането са част от тази ни активна позиция на мислещи ученици.

И тук идва основния въпрос: ако смятам, че учителят ми греши, дали да го следвам безпрекословно? В 99% от случаите моя отговор е: ДА. 1% оставам за онези случаи, в които става въпрос за отклонения в поведението на учителя, които противоречат на добрия морал и базисни ценности, които стоят в основата на практиката на Тай чи.

От моя опит бих споделил, че не съм грешал, когато съм се доверявал на моите учители, често пъти съм откривал, че преценката ми е била ограничена или прибързана и съм получавал добри уроци. За мое щастие, не съм имал казуси от споменатия 1%, като това отдавам на факта, че внимателно избирам учителите си и се доверявам на интуицията и вътрешните ми сетива.

Досега съм имал късмета да попадна на хора, които са отдадени на това, което преподават, изпъват със съдържание думите, които изричат и са достойни за следване.

Пътят на ученика

Тай чи - работа с учител 5

Брус Лий е казал: „Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на учител, но все още се уча. Не вярвам в думата „учител“, за мен учител е равностойно на това вече да ти затворят ковчега.“

Подобно е и отношението на Шунрю Сузуки изразено в книгата „Зен ум на начинаещ“, който казва, че в ума на начинаещия има много възможности, докато в ума на напредналия – почти няма такива.

Един от учителите ми по салса имаше доста пиперливо отношение към напредналите групи, като често се шегуваше и ни наричаше „напрЪднали“. 😀

В Тай чи също е много важно човек да запази това свежо и отворено отношение, любопитството и съзнанието, че има още много какво да научи. Това е трудно! Всеки път, когато егото ми каже, че „това го зная“, „това го мога“, „тази грешка не се отнася за мен“, „тук няма какво повече да науча“ и т.н. на мен ми светва червена лампа, че съм на пътя на застоя.

Пътят на ученика е безкраен!

Грандмайстор Уан Хайдзюн казва: „Една поговорка в Тайдзицюан гласи: „бавното учене е също така бързо учене”. Това може да се разбере не само като метод на трениране, а и като цяло за тренирането на Тай чи – колкото по-голяма основа създадем, толкова по бързо ще стигнем до определени цели, които на свой ред да бъдат надграждани. В това отношение отдадеността и последователността на майстор Уан е вдъхновение за всички нас!

Най-хубавото нещо, което може да се случи на един ученик е да знае че ще бъде ученик за цял живот! Твърде много примери имам за хора, които бързат да се окичат с титли като „майстор“ и по този начин не само отрязват пътя си за развитие, но уви, и това е много тъжно, видимо и бързо деградират.

И обратното: положителните примери за подражание са в точно обратната посока. Ще ви дам един такъв: Бях тренирал около 6 месеца, когато посетих семинар на майстор Уан за пръв път. Моментът, в който разбрах, че съм направил правилен избор на школа и на учители, от които да се уча, беше този, в който Майстор Уан покани пред целия семинар нашите инструктори и започва да показва техните грешки пред нас, техните ученици. Това е нещо, което рядко може да се види на семинари по бойни изкуства. Реакцията на майстор Уан, както и на нашите учители беше такава, че ме спечелиха завинаги.

Ще завърша с думите на Грандмайстор Чън Джънлей: „Има три неща, които са важни за развиване на добри умения в Тайдзицюан: учител, талант и предаване. Първо, трябва да имате добър учител, някой, който да преподава ясно. Второ, необходим е талант, умения да поемате и разбирате информацията и да следвате добре. Накрая е необходимо усилено и усърдно трениране, желание да понесем болката и тежестта на практиката.“ Цитатът е от Интервю за Тай Чи – с Чън Джънлей

Усърдното трениране и способността да се понесат трудните моменти в практиката са в основата на трениране в Тай чи. Виждам много хора, които се захващат с Тай чи и се отказват в момента, в който се сблъскат със собствените си ограничения и недостатъци. За някои това се случва след няколко тренировки, за други – след няколко години. Човек може временно да се откаже, за да се прегрупира и да изясни своите съмнения. Обикновено обаче, малцина се завръщат.

В Тай чи, както и в Даоската вътрешна алхимия, много хора търсят съвършен учител и ползват отсъствието му като оправдание за липсата на практика. Аз бих казал, че те в действителност се страхуват да не би да попаднат на добър учител, тъй като несъзнателно усещат своите ограничения и нямат желание да се изправят срещу тях.

Да се следва учител е една от най-трудните човешки дейности, тъй като неговата цел, което всъщност го прави добър учител, е да разбие на пух и прах нашите илюзии. А те са, че добрият учител ще свърши трудната работа вместо нас и с лекота ще успее да ни преведе над бездната на личните ни недостатъци, заблуди, навици, травми…

Както споменах по-горе, за да се преодолее тоя вътрешен ад, ученикът трябва да носи Тай чи в сърцето си. Тогава и само тогава ще може да мине по моста, който свързва нас, обикновените хора, със света на това прекрасно бойно изкуство.

Имате ли куража да откриете дали носите си в сърцето си Тай чи?

NB. Огромни благодарности на учителите ми от СК „Черен Дракон“ за отдаденото преподаване и търпението!

0 0 votes
Рейтинг на статия
Абонирай се
Уведоми за
guest
0 Коментари
Вградени отзиви
Преглед на всички коментари