Преди няколко дни стана въпрос, дали има йероглиф, със значение на „катарзис“. Поводът ми даде насока, в която да помисля дали има „катарзисни практики“ в Дао. „Катарзис“ идва от древногръцки и се е използвал като дума, която обозначава изчистване, очистване на тялото и по-конкретно от вино, сиреч преживяване на махмурлука след запой. Аристотел придава на думата друго звучене, като я свързва с емоционалното състояние и древногръцката трагедия, където чрез страдания, героят се ‘очиства’ от миналото. От естетическа гледна точка, катарзисът може да се разглежда и като съпреживяване на страданията на героя, емпатия.
В по-нови времена, катарзисните състояния се появяват в медицинската практика, която става основа на психологията и психоанализата. Чрез хипноза, пациентът се отвежда до подтиснати и изтласкани в несъзнаваното състояния, които са причина за негови психологични проблеми (хистерични).
Доколкото съм запознат, в различни духовни методи, с този термин се обозначават практики, които имат за цел да изчистят практикуващият от травмиращи ситуации от миналото, които ситуации блокират енергията като цяло, а в същото време стават причина за вътрешно напрежение, стрес и силни и неконтролируеми емоционални състояния.
Има ли подобни практики в Дао? Ако изходим от позицията, че всичко е енергия, то тогава нашите чувства, мисли, реакции също са проявена форма на нашата енергия. Погледнато така, много от началните и не толкова началните практики са свързани с очистване. Разликата е, че вместо да се работи със симптомите – емоциите, случките, травмите т.е. емоционалната страна, която се явява проявление на енергията, работи се директно с енергията. Иначе казано, ударението е поставено при трансформиране на отрицателната енергия в положителна, на отрицателните чувства и емоции в положителни, а не върху удоволствието от страданието. Целта на даоските практики е да има трансформация и да се продължи напред, а не да се зацикли в безкраен цикъл от самосъжаление, под маската на „духовен катарзис“. Страдаме ли прекалено много, това е сигурен признак, че не правим нещо както трябва. Или че просто ни харесва да бъдем нещастни.
За илюстрация ще използвам няколко добре познати практики:
1. Потапяне на емоционалния ум в Тан Тиен. Тази практика е основна и се прави почти във всяка практика, в началото и в края. Състои се в следното – съзнанието се сваля от главата и се концентрираме в областта на Пъпа (полето на елексира). Това е! Този съвсем прост и лесен метод, прехвърля нашето осъзнаване, фокусирано върху (мнимите) проблемите ни, напрежение, което е концентрирано в областта на главата и често води до главоболие, в зоната на пъпа, където е нашата основна жизнена енергия. Това потапяне или центриране, съчетано с естествено дишане, ни превключва директно на друга писта – тази на волевия ум (И).
2. Вторият пример е свързан с жизнените органи. Даосите са открили, че всеки жизнен орган отговаря за определени емоции. Балансираната енергия на органа, носи положителни емоции, а орган, чиято енергия не е балансирана, поражда отрицателни емоции. Нещо повече, Ако човек изпитва тъга/скръб, която е емоция на белия дроб, то този дисбаланс, ако продължи прекалено дълго, то ще окаже влияние на останалите органи и ще доведе до дисбаланс и проява на отрицателните емоции, за които отговарят те.
Пример за очистителни и балансиращи практики са Лечебните звуци и Вътрешната усмивка.
Освен казаното по-горе, в различни даоски направления има и медитативни практики, които се доближават до чан-будистката випасана. Съчетаването на директната работа с енергията на тялото, както и с „психологически“ методи, при които наблюдаваме или оставяме да изплуват проблеми от несъзнателно ниво, може да бъде много резултатно. При всички положения, целта на даоската практика е тя да води до изчистване/оздравяване, увеличаване на енергията и към баланс.
