„Енергиен вампиризъм“ или „отровните хора“

Много хора се оплакват, че присъствието на точно определени личности им действа отрицателно, натоварващо и след това се чувстват „изсмукани, без енергия, скапани, като парцал…“. Обикновено става въпрос за колеги, за шефове, за роднини, за съседи, за съученици и други хора от нашето обкръжение, чието присъствие е трудно да избегнем. По темата има изписани не една и две книги, статии и прочие. Ще се опитам съвсем накратко и с практическа насоченост да споделя моя опит, да разберете какво представляват тези хора и как можем да се „справим“ с тях.

Още в началото искам да подчертая нещо: да говорим за вампири и за кражба на енергия е все едно да кажем, че една риба изпива водата на друга риба и я оставя на сухо.  Ние живеем в океан от енергия и това, че газим във вода, а ходим жадни е продукт на нашето незнание и невежество, а не по вина на „енергийни вампири“ и „отровни хора“. Казано в прав текст: никой на никого не изпива енергията.

Нека разберем „енергийните вампири“?

Да, всеки от нас среща хора, които го натоварват. Едни се оплакват, други дразнят, трети са направо мъчители, които използват своята власт, за да издевателства над нас. Има много варианти и сценарии. Те не крадат от нашата енергия, а провокират у нас силни емоции, които изхабяват жизнената ни енергия.

Когато човек се държи като жертва, тогава емоциите вземат връх над него и го изтощават.

Поведението на хората, които ни дразнят или измъчват „до смърт“, е предизвикано от някаква травма в тях. Трябва да го осъзнаем, но не с цел да ги оправдаваме, а да ги разберем.Разбирането и знанието са сила. А силата е нещо, което прави разликата между жертвата и силния човек, който успява да се справи с емоциите си.

Обикновено „отровните хора“ имат свой модел на поведение, ритуал, който следват. Разгадаем ли го, можем да ги разберем, а разберем ли ги, те няма да са толкова страшни. Схемите, които следват са обикновено несъзнателни и в собствените си очи, тези хора могат да се възприемат като нещастни и самотни, а не като неприятни и отблъскващи. Изключвам моментите с откровените насилници, които преднамерено причиняват болка и тормоз. Ще дам пример, който да илюстрира какво имам предвид и като всеки пример той е един от всевъзможните варианти. Един „отровен човек“ изпитва нужда да бъде разбран и да получи съпричастност. Този човек търси внимание и групи от хора, сред които да намери най-подходящия кандидат или кандидати, от които да получи нужното. Сприятелява се и усеща кои хора са с по-голяма емпатия и са по-лабилни/емоционални, кои откликват на неговото поведение и му обръщат по-голямо внимание. Следва предизвикване на силни емоции у околните избор на „жертва“, и тези, които откликнат и започнат да изпитват същите емоции, от които имат нужда тези хора, веднага получава цялото внимание на което способен „вампира“. Хората се сдухват като него и си поделят „товара на целия скапан свят…“

Нека повторя – това е поведение, с което определени хора търсят внимание и споделяне на силните емоции, които носят у себе си. Това ги кара да се чувстват по-добре, дава им усещане, че не са сами, че други споделят техния товар. Заедно в нещастието. Хората, които дразнят и тормозят, от друга страна компенсират своята вътрешна несигурност, напрежение и слабост с агресивно поведение.

 

Как да се предпазим?

Както стана ясно, начинът по който „вампирите“ ни влияят е като събуждат и провокират у нас силни отрицателни чувства и емоции. Нищо не крадат, с никаква енергия не се хранят!

Затова, за да не се „скапваме“ и „сдухваме“, трябва да неутрализираме и трансформираме тези емоции, за да не ни влияят! За целта можем да използваме Вътрешната усмивка, Лечебните звуци и Дишане ветрило, чрез които да трансформираме отрицателните емоции в положителни, а в дългосрочен план да работим над това, което ги предизвиква. Някога, някъде в миналото, някой е провокирал определени емоции в нас, а с времето ние сме затвърдили модел на поведение, чувствителна струна, на които обичаме да свирим.

Ето и кратка стратегия за отработване на емоциите:

1. Да се научим да ги забелязваме навреме. На практика сме толкова несъзнателни, че забелязваме, че някой ни е ядосал едва след като няколко часа сме се самонавивали и въртели в съзнанието си реакциите на неговите действие и вече се чувстваме изтощени, боли ни глава и т.н. С времето и практиката, започваме да ставаме по-съзнателни и в момента, в който усетим, че започваме да въртим старата плоча, можем да се обърнем към споменатите по-горе практики и да ги ползваме, преди реакцията ни да ни е изтощила. „Пък той/тя/те, пък аз….“ – събитието се е случило за няколко минути, но продължава в съзнанието часове, дни, а понякога месеци и години…

2. Не оставяйте днешния яд за утре. Хубаво е вечер да минем през събитията от деня и видим какво най-много ни е повлияло, за да отнемем силните емоции и да не ги оставяме да потъват и да правят бели (Дишане ветрило). „Хубаво е“ е слаб израз. Да разберем себе си и да открием навиците и травмите, които работят в нас е от първостепенно значение. Ако не го направим, не само „отровни хора“ ще ни влияят, но ще си пречим сами на себе си да бъдем щастливи.

Това е – само две прости стъпки. Няма тайни, няма философия, няма „дълбока духовност“. Но има практика, а именно изпълнението е трудно. Трудно е, защото всички обичаме да си отглеждаме по някоя травма и да й се „радваме“, също и да я споделяме с околните. В един момент, след като известно време сме изследвали себе си, неминуемо ще видим, че във всеки от нас има модели, присъщи на „енергийните вампири“, просто са с по-меки ръбове. А някои могат да открият, че сами те са „енергийни вампири“!
Няма никакъв смисъл от дълъг списък с правила на поведение, които да следваме, за да се „справим“ или да избягваме хората, които провокират в нас дълбоки отрицателни емоции. Такива правила не работят. Докато имаме чувствителни струни, а това ще е за дълъг период от време, ще реагираме автоматично, по един и същ начин, независимо какви правила знаем и колко голямо желание имаме да ги спазваме. А времето за премахване на чувствителните струни е дълго, защото дълго време сме ги създавали, оформяли и затвърждавали. Това, което можем да променим е нашата реакция, след като някой ни засегне, обиди, ядоса, изплаши или натовари със собствените си негативни емоции.

Като заключение искам да кажа, че справянето с „вампирите“ или „отровните хора“ ще е толкова по-успешно, колко по-добре успяваме да опознаем себе си и да обезсилим травмите в нас. „Енергийният вампиризъм“ е мит, чрез който да оправдаваме своята слабост и нежелание да се изправим и разрешим проблемите си. Много хора от т.нар. духовни среди, се крият зад подобни митове, както се крият и зад различните учения и системи за саморазвитие, защото не искат да се променят. Целта на всички системи е да дадат свобода и право на избор, които са възможни, ако сме наясно със себе си, балансирани сме, изпълнени с енергия и жизненост. Няма място за жертви.