Даоска вътрешна алхимия (Нейдан, вътрешна култивация) – приложимa ли е в живота на съвременния западен човек? Краткия отговор е: ДА! И с това добрите новини свършват…

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 1

За да илюстрирам какво имам предвид, ще започна от кратка историческа част и ще мина към конкретните начални практики. Силно се надявам, в края на тази статия, да имате бегла представа за началото на практиката на вътрешната алхимия и какво тя изисква от практикуващия. Разбира се, пречупена през моя субективен поглед.

Кратко определение на Даоската вътрешна алхимия:

Нейданили вътрешна алхимия (опростен китайски: 內丹 术; традиционен китайски: 內丹 術; пинин: nèidān shù), е набор от езотерични доктрини и физически, умствени и духовни практики, които даоските адепти използват, за да удължат живота и да създадат безсмъртно духовно тяло, което ще оцелее след смъртта. Известна също като Джиндан (金丹 „златен еликсир“), вътрешната алхимия съчетава теории, извлечени от външната алхимия (уайдан 外 丹), китайската космология (включително петте елемента), учението за И Дзин(8-те триграми) и китайската медицина, с техники на даоската медитация, даоин упражненията и сексуални практики (самостоятелен път или съвместно развитие).

Както виждате, обектът на занимание изглежда прекалено далече от всекидневните интереси на светския човек: обикновено ние искаме да живеем материално добре, надяваме се семейството ни да е здраво, да просперираме в обществото, доколкото позволяват амбициите ни, за да задоволяваме нуждите и желанията си.

Всички тези толкова обикновени стремежи източват цялата ни налична енергия, с която разполагаме през деня, в следствие на което не ни остава време и сила да се занимава с „духовната страна на живота“.

Много е трудно да се формулира причина, от гледна точка на всекидневието, поради която един съвременен рационален светски човек да иска да ограничава желанията си или пък да проявява дисциплина в сексуалния си живот. Мнозинството от хората се стремят към удоволствие и желаят да избягват болката.

Единствено дълголетието се доближава до мирогледа на съвременния човек, като в общия случай се разчита на добри гени и добро здравеопазване. На пръв поглед с това се изчерпва точките на припокриване с даоските практики.Ли Дзин Юен

Ли Чинг-Юн, е китайски билкар, за който се твърди, че е живял над 256 години. Той твърдял, че е роден през 1736 г., докато спорни сведения твърдят, че е роден през 1677 г.

Тук е мястото да споделя защо сега пиша тази статия. Появата на пандемията от Covid-19 ме върна, за известен период от време, към споделянето на даоските практики онлайн и на живо в един семинар, като идеята ми беше да послужат на всеки, който изпитва негативите на карантината, стресът, напрежението и целия букет от емоции. Неминуемо беше отново да се запитам с какво и доколко даоските практики биха били полезни на съвременния рационален западен човек.

Даоизмът – романтичен копнеж по естествения начин на живот

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 2

Лао Дзъ, „бащата“ на Даоизма, говори за мъдреца като част от обществото. Всички негови наследници виждат даоския адепт извън обществото, в ролята му на отшелник
Лао Дзъ рисунка от 1509Julii

Какво привлича съвременния западен човек към това екзотично и неразбираемо източно учениe? Обещание за здраве и дълголетие? Духовност? Мистицизъм? Сексуални практики? Естествен начин на живот?…

Даоизмът има интересно съприкосновение със зараждащата се цивилизация, оформянето на държавите, появата на различни слоеве от хора и т.н. Неговата основна философия е естествеността, която го противопоставя на желанието за забогатяване и власт, интригите и лицемерието в обществото, войните, болката и нещастията, които хората започват да си причиняват един на друг и то по един осъзнат и целенасочен начин, чиито плодове берем и в днешни дни.

В своята книга „Бит и душевност на моя народ“, писателят Лин Юан отбелязва, че исторически погледнато, всеки китаец, чиито светски амбиции са се реализирали, е бил горещ застъпник на конфуцианския морал, а всеки, който не е успял да се реализира в обществото – романтично поддържащ даоизма.

Няма по-добър пример от този на „бащата на даоизма“ – Лао Дзъ. Той изоставя кариерата в архива на княжество Джоу и поема в неизвестна посока. Въпреки това, Лао Дзъ остава един от малцината даоси, които все още намират ролята на мъдреца като част от обществото. Нещо повече, мъдрецът ръководи обществото, като е „след всички“.

Джуан Дзъ и всички след него поставят разделение между светското битие, което презират заради несправедливостите в обществото, и се отдават на отшелнически начин на живот.

Наследниците на богата фамилия Гъ, чийто най-именит представител е Гъ Хун, се обръщат към даоизма, след като завоевателите на тяхната родина ги лишават от управляващи функции.

Дълга е върволицата от даоски адепти, които изоставят семейството си, социалното си положение и облаги, за да ги заменят с трудния живот на даоса: Лю Дунбин, Уан Чунян, Лиу Хайчан, Уей Боян, Джан Бодуан, Циу Чанцун и още знайни и незнайни даоси, тръгнали по този труден Път.

Даоизмът има своите допирни точки с древните общества, особено в епохата на т.нар. „Външен еликсир“ – това са времената, в които даосите, вдъхновени от напредъка на медицината и естествени науки като химията, решават, че могат да открият „хапче на безсмъртието“.

Идеята, че гълтайки само едно хапче, може да ти донесе вечен живот, особено много допада на тогавашните благородници и богати хора. Изтеглили печелившата карта в настоящия си живот, те биха дали всичко, за да могат да живеят във вечна младост и здраве, като продължат да се наслаждават на всички достъпни за тях блага и удоволствия.

Единственото, което мнозина не оценяват, е, че в този опасен процес по приемане на експериментални хапчета на безсмъртието, те ще загубят най-ценното си: живота си.

Във всички останали епохи даоизмът е близо преди всичко до простолюдието, което го възприема като магия, т.е. не го разбира въобще. Хората се ползват от познанията на случайно минал през селото билкар и мъдрец, за да решат конкретни свои проблеми, без ни най-малко да се интересуват от познанието, което стои зад уменията на техните благодетели.

Изглежда, че даоизмът, със своята сложност е разбираем за образованите хора, които най-често са в горна прослойка на обществото, но пък за тях е безинтересен. Освен, ако съдбата не ги лиши от своята благосклонност и те не бъдат принудени да търсят  по-нетрадиционни пътища за развитие и изява.

Само провалът в обществената реализация ли е причината да се тръгне по даоския Път?

Трябва нещо повече: „романтична връзка с познанието“

Разбира се, че само романтичните въздишки по духовността не биха били достатъчни. Всъщност, ако това е единственият мотив човек да се занимава с даоска алхимия, то малко след началото на своите занимания, ако въобще стигне до практика, то той ще се откаже. Практиките изискват тотална отдаденост, последователност и дисциплина.

Всичко това може да се случи, само ако човек припознае в тях своя личен Път, влюби се в познанието и го следва неотлъчно, искрено и с цялото си сърце. Както и в светския живот има огромна разлика между (само)влюбеност и искрена обич, така има и огромна разлика между интелектуален интерес и цялостна отдаденост към даоските практики. Да си самовлюбен означава да искаш да получаваш, без особен ангажимент и усилия, а да си отдаден означава цялостно потапяне и посвещаване на Пътя.

В личен план бих споделил, че когато бях тинейджър, неминуемо стигнах до въпроса: „Това ли е всичко, което ме очаква?“  Нима животът се изчерпва само с учене, работа, семейство, болест и смърт? Една безкрайна върволица от проблеми, която кара хората да въздишат по онова, което искат да бъде животът им, но не е.

Възрастните, които като дете възприемах като всезнаещи и всеможещи великани, в един момент се оказаха също толкова объркани както мен самия, с тая разлика, че им лисваше оптимизма и здравето на младостта. За сметка на това повечето от тях бяха отчуждени, нещастни, изпълнени с проблеми – здравословни и емоционални. И мнозинството от тях не бяха открили своя отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот.

Погледнато така, основното, което даоските практики дават на съвременния човек (а и на всеки човек, във всяка една епоха) е алтернатива на тясното социално предопределение; избор, че има нещо повече от ядене, пиене, размножаване, страдание и неутолим стремеж към удоволствие в живота. Казано накратко: дават смисъл на човешкия живот.

Копнежът по непознатото – онази смесица между тъга, любопитство, тръпката от непознатата и загадъчна страна на света, са основната движеща сила по пътя на „вътрешните промени“, както още наричат даоската вътрешна алхимия. Тайните, които се крият в човека, възможностите, които са отвъд нашето всекидневно познание, чувството че животът не е просто „пясък, който се изплъзва между пръстите“, а магия, която може да изпълни съзнанието и да донесе радост от съществуването ни.

Разбира се, когато се отстрани романтичния възглед, остава любовта към познанието и един нелек Път, по който малцина поемат.

Първи извод: Независимо каква е причината да се захванете с даоската вътрешна алхимия, в някакъв момент ще се нуждаете от „романтична връзка с познанието“, от това да се наслаждавате на вашата практика, тя да е източник на радост и смисъл на вашия живот. Без това, няма да можете да продължите напред.

Безусилно решаване на всички проблеми? Забравете!

Ще се върна на твърдението от началото на статията за това, че макар и даоските практики да са подходящи за съвременния човек, с това добрите новини свършват. Защо това е така?

Моят опит показва, че мнозинството от хората очакват от практиките лесен, бърз и почти чудодеен процес, при който ще е най-добре, ако има способен (на чудеса) учител, който да ги отърве от проблемите им като с магическа пръчка. В резултат ще имат младост и сила, с които да продължат да вършат глупостите, които ги водят (или вече са ги довели) до болест, старост и страдание.

Макар всички да знаем, че това е нереално, то вътрешно ни се иска чудото да е възможно, поради което търсим и съвършения учител!

Преди време, жена, която беше дошла на семинар, ме попита дали познавам „истински даос“. Поинтересувах се какво има предвид, а тя отговори: „Някой, който може да спре движението на слънцето, примерно“. Попитах с какво това ще ѝ помогне, а тя каза, че, ако такъв човек може да въздейства върху природните сили и закони, ще има силата да я промени.

На практика, всеки, който е имал късмета да намери учител, ще ви каже, че основната задача на учителя се състои в това да разбие на парчета захаросания и изкуствен образ, който сме създали за себе си. От тази перспектива практиките не носят вечна и безусилна нирвана, а изискват много дисциплина и стоицизъм, за да се мине през многобройните трудни моменти, които ги съпътстват.

Не съществува учител, който да промени нашата същност като с магическа пръчка. Напротив, работата с учител е много трудна и често пъти предизвикателна до степен, да ни изкарва извън собствените ни граници на комфорт. Дори бих казал, че „магията“, реалното учене и практика се случват извън тези граници. И това нито е романтично, нито е приятно, да не говорим за безусилно! 

Втори извод: Подгответе се за много работа! Запасете с търпение, упоритост и бъдете готови да проявите самодисциплина, на която си мислите, че сте неспособни!

Два типа ученици

От моя опит, има две големи групи от хора, които тръгват по трудния даоски път:

Хората, които са се влюбили в познанието. Усещането е, че макар нищо да не знаеш за даоската алхимия, тя ти е близка и позната. Знаеш, че това е нещото, което си търсил цял живот. Най-после си у дома! Изглежда, че този Път е лесен, но това, че обичаш нещо, не премахва нито трудностите, нито нужните усилия. В известна степен, човек очаква да получи бонус от това, че обича това, което прави, но, уви, дисциплината, нужна за всекидневна практика си остава все така непосилна, според категориите на его-ума. Няма никакви гаранции, че в един момент няма да се провалиш и да се откажеш. Този тип хора са малко на брой.

Хора, които имат проблеми, които са стигнали до ниво, при което не могат да ги игнорират вече. Проблемите им са станали нетърпими. Тъжно е, но ние се размърдваме от болката, а сме ужасно инертни, когато всичко ни е наред. Повечето хора от тази група са на средна и напреднала възраст. Задачата да се справят с предизвикателствата и проблемите им е по-трудна. Но нуждата и болката са по-големи.

100 дни практика, отговор на въпроса: „Подходящи ли са даоските практики за мен?“

100 дни практика

Изводът от всичко казано до момента е, че, ако човек е склонен да прояви самодисциплина, поне за някакъв минимум от време, то има шанс да открие съкровищата, които предлага даоската вътрешна алхимия.

Преди време ме интервюираха от „MasterMind“ и един от въпросите беше: „Защо да изберем практиките на Дао пред други системи за укрепване на здравето и духа?“ Отговорът ми изненада интервюиращата. Споделих, че съществува една комерсиална нагласа, според която ние сме клиенти и искаме да бъдем убедени, че си заслужава да отделим време и усилия, дори само да пробваме нещо ново и различно. Никой никого няма да убеждава, че има нужда от даоските практики, нито че трябва да ги предпочетете пред друга система. 

Ако инструкторстването ме излекува от нещо, то е от този почти мисионерски плам, с който в началото исках да накарам целия свят да разбере, оцени и практикува даоските практики. Не след дълго осъзнах, че хората са като вълните на морето: идват и си отиват. Рядко някой остава и така трябва да бъде, мисля.

Мотивацията за практика трябва да е основно вътрешна и от време на време да имаме подкрепа от хората около нас. Идвали са хора и са искали да ги мотивирам за практика. Разбирали ползите, но нямали мотивация. Това е загубена битка. 

Минималният период, установен от поколенията практикуващи, които са предавали практиките от уста на ухо, от сърце на сърце, от учител на ученик, е първоначална практика от 100 дни. Този срок от 100 дни не е никак случаен – това е буфер, който да покаже както на учителя, така и на ученика, дали има смисъл да се занимават един с друг, и да не си губят взаимно времето.

На следващо място, това е достатъчен период от време, в който ученикът да усети първите ползотворни ефекти от практиката, но също така да преодолее и първоначалната еуфория. По този начин ще провери дали даоската алхимия е за него, след това има много по-голям шанс да продължи и да се възползва от началните практики, като част от своя живот – за здраве, дълголетие и по-добро качество на живот.

Трети извод: Всичко зависи от Вас! Никой няма да ви мотивира, убеждава или дърпа на буксир. Това са прийоми на комерсиалния свят, когато някой има нужда да изкара пари от Вас. Тук ученикът също е активна страна: с вътрешна мотивация, търсещ, любопитен, изпълнен с енергия и желание да учи. Всяка друга нагласа ще ви отведе другаде, а не по Пътя на даоската вътрешна алхимия. 

Преди да продължа – за какво стана дума дотук:

  • Даоската вътрешна алхимия предоставя алтернатива на светския начин на живот;
  • Теорията изглежда романтична, но малцина имат постоянството да се занимават с нея;
  • Това е Път, по който трябва сам да се мотивираш да вървиш: било то поради любов към познанието, било то от нужда – проблеми свързани със здравето, смисъла на човешкия живот и т.н. Никой няма да те убеждава да следваш Пътя, да не говорим да те променя, като върши работата вместо теб;
  • Наличието на учител е задължително условие, тъй като само личният опит гарантира правилно предаване на знанието. Следването на учител е много трудно занятие, което поставя на изпитание всичките ни качества.

И едно нещо, което е важно да се добави: състраданието/разбирането/ е важна част от Пътя.

Основните практики: начин за обикновен и щастлив живот

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 3

Най-близката и приложима част от даоската вътрешна алхимия в живота на светския човек, това са основните или начални даоски практики. Те са своеобразен комплект, който съдържа следните методи:

Този комплект съдържа всичко необходимо, за да може всеки човек да живее живота си по-един по-хармоничен, здравословен и дълголетен начин. Към този комплект бих добавил и следните практики, които са подходящи за по-любознателните ученици:

  • Тай Чи (Чън стил) – нуждата да се включи в комплекта от практики са много предимства на това бойно изкуство, сред които са ефекта върху цялото тяло, здравето и много други. Само по себе си Тай чи е отделна вселена, която отлично се вписва, тъй като почива на приципи на даоизма.
  • Чи ней дзан и Чи самомасаж – особено само-масажните техники – отличен набор за разтоварване на тялото по начин, по който другите методи не успяват.
  • Началните „очистителни“ практики от Обединяване на 5-те елемента. Според някои автори, този набор от практики е задължителен, тъй като практиките от култивирането на половата енергия, които са част от основния набор практики, изваждат на повърхността много силни и дълбоки травми, предразсъдъци, вина, срам и т.н.

Споменатите заключени надълбоко проблеми трябва да бъдат ефективно разрешени, в противен случай могат да нанесат много голяма вреда. Чи ней дзан повлиява тяхното разрешаване на телефно ниво – масаж за отстраняване на блокажите. Тай чи пък дава гъвкавост и свързаност на тялото, сила в основата, която да послужи като вид „котва“ – устойчивост на тялото и психиката.

Ще отбележа някои моменти за основни даоски практики, които често остават встрани при разучаването им, а ми се струва, че са важни.

Вътрешна усмивка

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 4

Това е основният метод за работа и насочване на вниманието. Без тази практика, нищо друго във вътрешната алхимия не е възможно или, в най-добрия случай, би отнело много повече време.

Наименованието казва много, но също така може да бъде и объркващо за някои хора. Затова ще дам няколко възможни синоними: радост от практиката, наслаждаване на практиката. Разбира се, всички тези думи могат да отразяват само някои аспекти от целия смисъл.

За някои хора е объркващо това да свържат усмихването с вътрешните практики. Смехът се свързва с веселие, шум и разпускане от грижите. А „духовните практики“ могат да се възприемат за толкова отговорни, толкова сериозни. Ето и още един въпрос: нима не е възможно да се насочва вниманието, без да се „усмихва“ човек?

Предполагам, че даосите, които значително са напредвали в своята вътрешна практика и са стигали до момента да изпитват радост и наслада от нея, в някакъв момент са се запитали дали този ефект може да бъде изнесен в началото на практиката, с цел да я улесни и ускори. Също така, може би, са установили, че основните пречки в началните етапи на практика са свързани със:

  • стягането и блокажите в тялото – на ниво мускули, сухожилия, стави, вътрешни органи
  • трудността да се научиш да работиш с вниманието
  • необходимостта от малко повече енергия, отколкото начинаещият разполага, за да се задвижи практиката.

Прикрепването към вниманието на едно хубаво, приятно, леко и енергизиращо усещане, каквото получаваме, когато някой ни се усмихне или ние сме усмихнати, води до всички тези ефекти. Тялото на усмихнатия човек е релаксирано, вниманието е леко и подвижно, наличието на по-малко стрес и напрежение води до повече енергия, необходима за практиката.

Нещо повече! Насочването на подобно „усмихнато“ внимание към вътрешните органи ги кара да се чувстват добре и да са в естествената си вибрация т.е. тази на здравия орган. Описвали са усещането от подобно съществуване като „блаженство“, а състоянието на самите органи като на „изпускащи медоподобен секрет“, „като на огряването на слънце“.

Дали трябва да сме ухилени като тикви? За бога – НЕ! Човек естествено излъчва спокойствие и радост. Затова и „усмивката“ е вътрешна, а не изкуствена и куха показна усмивка.

Колкото повече човек практикува, толкова повече осъзнава простотата и гениалността на вътрешната усмивка.

Важно: вътрешната усмивка е част от всяка следваща практика! В това число и „изчистването“ на миналото, като част от Сливането на 5-те елемента, за което стана дума по-горе.

Лечебни звуци

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 5

Всеки от нас се ражда с естествен дисбаланс, породен от наследствени фактори: някой от органите ни е по-слаб от останалите. Възпитанието само може да бетонира този факт: несигурен и притеснителен родител или пък гневлив и избухлив, лесно предава моделите си на поведение на своето дете, което има сходни дисбаланси в енергетиката на вътрешните органи.

Като съпътстващи фактори са начинът на живот, хранителните навици, липса на движение, външни неблагоприятни обстоятелства и други, които могат да провокират задълбочаване на дисбаланса.

В китайската медицина се смята, че органите са седалището на емоциите. С течение на времето, поради гореизброените причини, здравите органи все по-често започват да произвеждат повече отрицателни емоции, отколкото положителни.

За някои хора самото изпълнение на Лечебните звуци е предизвикателство, главно със своето звучене при изпълнение. Те се чувстват глупаво да „шъш-кат“ и „ах-кат“. Веднъж човек свикне ли с изпълнението, освободи ли малко емоционална пара, разбира какви са били причините за подобен род притеснения.

Важно: Сърцевината на лечебните звуци е вибрацията от изпълнението им и свързването на тази вибрация със съответния орган. Тази вибрация трансформира отрицателните емоции в положителни – настройва вибрацията на съответния орган като с камертон, така че да има вибрацията на здравия орган.

Вътрешната усмивка и Лечебните звуци са основните инструменти за емоционална хигиена и поддържане на вътрешен баланс. Те са практически метод, който няма аналог в съвременното общество, чрез който да изучаваме, разбираме и работим директно с нашите емоции и вътрешни органи, посредством вниманието(намерението) ни. 
Емоционалната хигиена е много подобна на всяка останала хигиена, на които сме научени – важно е да се извършва всеки ден!

Медитация на малкия небесен кръг

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 6

Това е основната медитативна практика, върху която се надграждат всички вътрешни методи на даоската алхимия. Причината е, че чрез нея се свързват резервоарите на Ин и Ян енергия в тялото : меридианите Ду май и Рен май.

Отварянето или свързването на всеки енергиен център от МНК (Малкия небесен кръг) отнема около 3 години. Посоката на движение на енергията е обратна на естественото ѝ движение в двата меридиана. Също така, като синоним се използва още „топлия поток“.

Обраната посока на движение се нарича „Път на огъня“ и се свързва с пречистването на енергията в тези два основни нейни резервоара. Казано по друг начин, пречиства се карма. Отговорността при изучаването и практикуването на този метод е голяма, тъй като успешното отваряне на МНК води до пречистване и на карма. Тук стои важния въпрос: Дали съм готов да поема по нов път? Имайте предвид, че нов в никакъв случай не означава по-лесен или по-добър Път.

Важно: Отварянето на Малкия небесен кръг е началото на Вашата вътрешна трансформация. Изисква време и търпение. Това е едно пътешествие с буквални спирки, различни енергийни центрове в тялото. Усещанията, които откривате във всеки център, ще са изненадващи и вълнуващи, понякога – неприятни и изненадващи. Във всеки случай това е едно пътешествие на опознаване, на общуване със вашите най-фини същности, вашите душа и дух. Никога преди не сте подозирали, че можете да се познавате на такова ниво! Това е едновременно предизвикателно, прелюбопитно и страшно. Но си заслужава! Имайте предвид, че това пътешествие не е за плахи нюейджъри. 😀

Култивация на половата енергия

Даоската вътрешна алхимия в живота на съвременния човек 7

 

Това е най-интересната за съвременния западен човек, но и най-погрешно разбраната част от даоската вътрешна алхимия. Превърната в „тантра“ за удоволствие, „женски практики“ за манипулиране и получаване на подаръци, сексуални практики за доминация и хранене на егото…

Много хора подхождат към нея, водени от своите нереализирани и подтиснати нужди, желание да бъдат неотразими любовници, да намерят любовта на своя живот, да задържат своя партньор или да освежат брака си. 

Даоското сексуално Гунфу (умение) е много далечно от подобни желания. Не че не може да служи и за това, но е като да си ползвате смартфона да чупите орехи. 

Идеята на даоските практики за култивиране на половата енергия е точно както посочва името им: да вземе суровата сексуална енергия и да я трансформира/култивира в жизнена енергия. По този начин подсигурявате вашето дълголетие. 

Най-трудно за разбиране е, от гледна точка на непосветения, да проумее как така сексуалната енергия може да служи за нещо повече от размножаване и удоволствие. 

Ако обаче успее да изпита ефектите от практиките, започва да открива колко по-големи са заложените в нас от природата възможности, колко ограничена е нашата представа и тесни границите на нашето възпитание и знание, получени от родители, учители и обществото, като цяло. 

Важно: Успешното съхранение и развиване на сексуалната ни енергия е ключът към съхранение на здравето и основна предпоставка за дълголетие!!!

Заключение

Материалът стана доста дълъг. Написах повече отколкото първоначално имах намерение. Не ми остава нищо друго, освен да ви посъветвам: практикувайте! 

Ако за пръв път попадате на материал за даоските практики, то можете да пробвате: от тази събота, 07.11.2020, подновявам онлайн практиките. Повече инфо можете да намерите в обявяването им.